Съвременната Софийска стокова борса е учредена на 11 април 1991 година на основание чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите, като неправителствена организация с идеална цел, необразуваща и неразпределяща печалба от своята дейност. Тя е създадена от 13 на брой банки, институции, фирми и браншови съюзи, обединили усилията си за изграждане на съвременна пазарна инфраструктура у нас чрез поставяне основите на модерна борсова търговия в България. За изпълнителен директор е избран Васил Симов.
Основната идея при учредяването на Софийска стокова борса е тя да бъде концентриран и бързо ликвиден пазар и същевременно икономическо огледало на развитието на пазарните отношения, което със своите информационни системи да ориентира и подпомага производителите, търговците и потребителите от цялата страна. Световният опит през годините доказва, че най-важната задача на борсата като институция е тя да бъде свободно средище за търговия, създаващо условия за стимулиране на развитието на търговските взаимоотношения между бизнесмените. Свободното взаимодействие между производители, търговци и потребители прави от борсата идеален модел на пазара и съвършен регулатор на цените.
Борсата е отворена организация, в която всички членове, независимо от датата на своето присъединяване към Софийска стокова борса, имат равни права. Всяка фирма, която желае, може да получи право на брокерско място, след като бъде приета за член на Софийската стокова борса.
В приетия през 1996 г. Закон за стоковите борси и тържищата за първи път в новата икономическа история на страната е формулирано понятието „стокова борса“ в качеството й на необходима институция за развитие на модерен пазар. Документът забранява произволното използване на този термин и много фирми носещи думата „борса“ в името си са принудени да се преименуват.
Членският характер на борсата като организация гарантира пълното равенство на всички преки участници в борсовата търговия. Поради тази причина още в чл.1 на глава “Стокови борси” е постановено, че “борсата осигурява на членовете си и на техните клиенти равни условия за участие в търговията”.
Практически всеки субект има само две възможни състояния по отношение на борсата – или е нейн член, или не е. При това положение всички членове на борсовата корпорация са абсолютно равни помежду си – никой не може да бъде два пъти или три пъти член, а и няма смисъл, защото правата и задълженията на всички членове са едни и същи.
Независимо че стоковата борса се учредява като акционерно дружество с внесен капитал, по-силна роля за стабилността на институцията играят изискванията за минимален брой членове както на борсата като цяло (50 члена), така и на всеки отделен борсов кръг за търгуване на определена група или вид борсови стоки (20 члена). По този начин се предотвратява възможността борсата да имитира “равнопоставен”, “концентриран” и “бързоликвиден” пазар и да се изроди в противозаконно съглашение на няколко участника за монополизиране на пазара и за манипулиране на цените. Ограничението в закона нито един акционер да не притежава повече от 5% от акционерния капитал гарантира корпоративния характер на борсата, предотвратяващ превръщането й в ЕАД. Със закона се определят и ролята и мястото на борсовия посредник. В чл. 2 на глава “Брокери” от закона е записано: “брокерът няма право да сключва сделки на борсата за своя сметка нито лично, нито чрез трето лице”. По този начин брокерът защитава гарантирано интересите само на своя клиент, чиято поръчка изпълнява.
За първи път в икономическата история на България се създава организация, която макар че е акционерно дружество по форма, по същество не е търговец. До влизането в сила на Закона за стоковите борси и тържищата през 1996 г. много от борсите са учредени и работят главно като акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Например Врачанската стокова борса е командитно дружество, Пернишката – корпорация, а една от борсите във Враца работи като събирателно дружество. Има и изключения – Софийска стокова борса е създадена като гражданско дружество, МБК „Оупън маркет“ опитва да се реформира в консорциум, а Разградската стокова борса работи като поделение на Регионалната търговско-промишлена палата в града.
По правило стоковите борси са непечеливши членски организации. Чрез тяхната дейност печелят брокерите, представляващи продавачите и купувачите, защото защитават техните интереси на борсовия под. Печалба формират и членовете на борсовата корпорация, акредитирали брокерите, а те от своя страна със своите вноски издържат самата борса. Стоковата борса обаче трябва да остане непечеливша, за да може да запази своя неутралитет по отношение на сключваните сделки, защото на нейната територия кристализира в определени цени реалното съотношение между търсенето и предлагането. В противен случай, ако борсата е печеливша организация, тя естествено ще търси непрекъснато начин да получава колкото се може по-голяма печалба. Така не само ще наруши своя неутралитет, но и ще изкривява непрекъснато информацията за реалното съотношение между търсене и предлагане. Борсата просто ще манипулира цените според собствените си интереси.
За разлика от България в Западна Европа и САЩ борсите са акционерни дружества, но сертификатни. Това означава, че те притежават акционерен капитал, но не разпределят нито дивиденти, нито част от печалбата. Всеки член на такова дружество притежава акции – сертификати, удостоверяващи, че той е вложил определен начален рисков капитал в това бизнес начинание, който обаче не му дава право на никакви преки дивиденти. Благодарение на своето дялово участие всеки акционер получава само правото на използване на брокерско място в борсовата зала. Поради това несъответствие със световните практики в средата на 1997 г. в закона е прието всяка стокова борса в България в 6-месечен срок да бъде преобразувана в нетърговско акционерно дружество. То трябва да има едностепенна система на управление и без право да образува печалба и да разпределя дивиденти. В нормативния акт е регламентиран и размерът на капитала. Според документа за да бъде създадена и да функционира една стокова борса е необходимо да внесе събере капитал от 20 милиона лева.
Преди инфлацията през 1996 -1997 г. тези 20 млн. лв. се равняват на почти 1 млн. долара, но след деноминацията стават 20 000 лв., а това е пренебрежимо малка сума за създаване на една институция като борса. Този нисък капитал създава предпоставка за поява на множество борси, а това е опасно, защото компрометира борсовата търговия, и е в противоречие с целите на институцията „стокова борса“, които са да съществува единен, концентриран, открит пазар, на който се открива реалната цена на една стока.
След трансформацията си в акционерно дружество ССБ следваше твърдо посока на стабилно и възходящо развитие и усъвършенстване. През 1998 г. Софийска стокова борса АД получи Лиценз за извършване на дейност като стокова борса от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. През 2002 г. годишния оборот се увеличи над седем пъти спрямо предходната година, а 10 години след това той вече надвиши 260 млн. лева.
През 2008 г. ССБ АД увеличи десетократно своя капитал както би следвало за всяка сериозна институция. През същата година тя стана член на Асоциацията на фючърсните пазари (AFM) като това беше едно признание не само за нас, но и за страната ни.
ССБ АД разполага с огромен информационен масив в услуга на търговци, държавни институции и клиенти, професионален екип, надеждна структура както и задълбочено разбиране на пазара и неговите изисквания.
Разбира се предстои още много работа, но стабилните основи и перспективи за развитие на борсовата институция в страната, които положихме за тези 30 години ни дават увереност за решаването на редица икономически проблеми стоящи пред държавата ни. Можем да се поздравим с разпознаваемо име, финансова стабилност и отлична репутация за нашата 30 годишнина.